> 

Баташкото клане – църквата „Света Неделя”

автор: ROOMS.bg ..., на 1.1 km от Батак.    
Баташкото клане – църквата „Света Неделя”, Снимка
Баташкото клане – църквата „Света Неделя”, Снимка 1Баташкото клане – църквата „Света Неделя”, Снимка 2Баташкото клане – църквата „Света Неделя”, Снимка 3Баташкото клане – църквата „Света Неделя”, Снимка 4

  По време на Априлското въстание 1876 г. село Батак попада в центъра на битката за свободата на родината ни, населението с цената на живота си и реки от кръв защитава правото ни да бъдем свободни. Според данни достигнали до нас в баташкото клане са загубили живота си над 5 000 българи, жестоко  избити от башибозук състоящ се от помаци предвождани от Ахмед ага Барутанлията, който за това деяние получава похвали и отличия от султана на Османската империя. В Батак е станала най-кървавата касапница през целия период на петвековното ни иго, през който общо са били погубени около 25 000 българи. Предводителите на въстаниците  войводите Петър Горанов и Стефан Трендафилов повеждат смелите мъже от селото, но са предадени от чорбаджиите, които пускат многобройната турска войска, никой не е пощаден, нито чорбаджиите, нито беззащитните жени, деца и старци, според записки на очевидци разказващи смразяващи истории за нечувана жестокост, селото е опожарено заедно с хората опитали се да намерят убежище в някои по-големи постройки като училището, църквата, за съжаление и те не успяват да спрат озверелия  башибозук.

  Църквата остава като последна крепост на вярата и надеждата на хората за спасение, няколко дена храбро са устоявали на нападенията на турците, копали са с голи ръце за да търсят вода, пили са кръвта на мъртвите, използвали зехтина на кандилата, но липсата на храна и вода, изтощението принуждава хората да се предадат и божия храм потъва в кръв, не заличена и до днес по стените на църквата, не позволяваща да забравим страшните дни и огромната саможертва на местното население. На хората е обещавана свобода ако се предадат доброволно, но това не се случва, те са ограбвани поругани и убивани без всякаква милост, за да се спасят някои са принудени да се преструват на убити. Църквата е опожарена, но благодарение на масивната си каменна конструкция не е разрушена напълно, само дървените мебели и икони изгарят. Църквата „Света Неделя” представляваща кръстовидна куполна сграда от камък и леко вкопана в земята, станала  мълчалив свидетел на баташкото клане е построена 1813 година на място дарено от родолюбеца Тодор Балинов и труда и усилията на местното население, след опожаряването през 1876  г. вече не е действаща, по- късно е превърната в музей-костница в памет на невинните жертви  загинали по време на Априлското въстание. Те с решение от 3 април 2011 г. на Св.Синод вече са обявени за свети новомъченици, до нас са достигнали само няколко имена на жертви на клането- мъчениците свещеници Нейчо и Петър, Иван, Илия, великомъченик Трендафил Тошев Керелов, който е изпечен жив. На 17 май 2011 г. с литургия отслужена от митрополит Николай Пловдивски се слага началото и тази дата е определена за почитане паметта на светците, увековечени в икона осветена в  храма „Св. Александър Невски” в София. Църквата „Света Неделя”  се превръща в светиня  пазеща и до днес зад каменната си ограда и масивните дъбови порти жив българския дух и патриотизъм. Тя е един от най-посещаваните паметници на героичното Априлско въстание и днес в каменната църква можем да видим кладенеца изкопан от отчаяните майки, дръвника на който много българи са загубили главите си, по стените са следите от пожара и дупките от куршумите, централно място заема Костницата, съдържаща малка част от костите на предпочелите да умрат българи, но не и да сменят вярата си. Започва изграждане на нова църква през 1912 г „Успение на Пресветата Богородица” в околността са изградени множество малки параклиси.

  Батак е малко селце успяло дълго време да съхрани българския бит и самосъзнание въпреки, че е заобиколено от села с преобладаващо мюсюлманско население, през 1963 г. е обявено за град. В църквата се е проповядвало на черковнославянски език макар, че е било забранено, в българските храмове църковните служби по това време задължително се изнасяли на гръцки език. След клането турците се опитват да прикрият следите от безчинствата си, пребоядисват църквата, но всичко е пропито с кръв, което предизвиква недоволство у представителите на редица страни и военни кореспонденти. Гласността която се дава на голямата саможертва в Батак по време на въстанието, направи възможна намесата на Русия и освобождението на страната ни. Баташкото клане в историята ни остава като най-голямото военно престъпление.

 

Мнения и полезни съвети (3)

Гласували (2)    Оценка:

Name, family name, 03.11.2013

nauchi se da pishesh pravilno

Пламен Пламенов, 13.03.2014

Тия мръсни гадни турци да мрът дано да им се връща тройно тъпкано говеда изверги гадни долни да им еба майката дано да се разтвори земята под краката им и да ги погълне вън турците и циганите от България дано да ви изтрепе нещо долни говеда турци и цигани БЪЛГАРИЯ над всичко.Дано силно земетресение да стане в Турция и цунами и да ги утрепе вички цулата държава и всичко живо в тая долна говедарска Турция.

Гергана Петрова, 13.03.2014

Ей изверги където сте трепали българи никога няма това да ви се прости майка ви гнусна да еба.Дано да ви утрепе нещо в Турция да ви избият и вас дано и вие долни турци да изпитате и вие пачаври гнусни злобни същата болка както и ние го изпитахме да ви се връща мамицата ви нещастна да мретеееееее мрете бе говеда дано да ви изтепа нещо.Вън турците и циганите от България не ви щем бе лайна долни докога ще ни малтретирате бе изверги.Смърттттт за турците и циганите.

Споделете Вашето мнение или съвет

   

             
Добавете забележителност
 
затвори картата
зареждане

Размер на страницата: 32.59 KB;    Генерирана за 0.156 s