Rooms.bg  > Забележителности в България  > 

Национална художествена галерия - София

автор: Любослава И., на 211 метра от София.    , Адрес: София, пл. "Княз Александър I" №1, GPS координати: N 42.6960626    E 23.3267211
Национална художествена галерия - София, Снимка
Национална художествена галерия - София, Снимка 1Национална художествена галерия - София, Снимка 2Национална художествена галерия - София, Снимка 3Национална художествена галерия - София, Снимка 4

 „Национална художествена галерия” е популярното наименование на Националния  музей за българско изобразително изкуство. Музеят е самостоятелна държавна културна институция, създадена с решение на Министерски съвет през 1948 г. и днес разполага с повече от 50 000 образци. До 1948 г. художествените произведения са събирани към Старовековния отдел на пъривя български музей - Народният музей, създаден през 1892 г. и узаконен със специален указ на княз Фердинанд от 1893 г. Освен Старовековен отдел, музеят е имал Нумизматичен и Етнографски отдел, като поради разрастването на последния, той е отделен в самостоятелен културен институт още през 1906 г. 

В Националния  музей за българско изобразително изкуство има оформени няколко постоянни експозиции, които разкриват развитието на българското визуално изкуство. В основната експозиция живопис са изложени около 150 платна, които представят образци от времето на Възраждането до втората половина на 20 век. Постоянната скулптурна експозиция е разположена на третия етаж на галерията. Поради липса на средства за откупуване на нови платна, образци от периода на 90-те години на миналия век почти липсват. 

От 1953 г. музеят се помещава в сградата на бившия княжевски дворец в центъра на столицата. Историята на сградата и нейната архитектура са много интересни, през 1978 г. тя е обявена за паметник на културата. На мястото, където след Освобождението е вдигнат двореца, преди това е имало турски конак, в чиито подземия е бил осъден Васил Левски. Конакът е почти изцяло разрушен от архитект Виктор Румпелмайер, който е бил натоварен от княз Александър І Батенберг със задачата за построяване на царския дворец. Виенчанинът запазва само основите и част от основната фасада на конака и променя сградата до неузнаваемост. В новите оформени пространства той разполага кабинета на княза, приемната, личния му апартамент, „Знаменната зала” и др. В северозападния край на преустроената сграда бива пристроено цяло крило, на втория етаж на което са се помещавали тронна зала, зимна градина, няколко приемни и салони за балове. Дворцовите канцеларии са били разположение на първия етаж, както и стаите на дежурните офицери. Завършеният през 1882 г. царски дворец в София по нищо не е отстъпвал на френските дворци от епохата на Просвещението.  

По времето на управлението на следващият български владетел, княз Фердинанд І Сакс Кобург Готски, към двореца е пристроено триетажното североизточно крило. Неговото изпълнение е възложено на арх. Фридрих Груенангер. В това крило основно място заемат покоите на княжеската фамилия, библиотека, салони за обучения, зали за игра и забавление, трапезария, приемна, две зимни градини. На третия етаж и в мансардните помещения са се помещавали стаите на пероснала, апартаментите за гостите на двореца и няколко офиса, а към старото крило са обособени два параклиса – католически и православен.


Националният  музей за българско изобразително изкуство има няколко филиала, сред които със своята международна известност и популярност се откроява Криптата на катедралния храм „Св. Александър Невски”.

 

Мнения и полезни съвети (0)

Гласували (0)    Оценка:

Споделете Вашето мнение или съвет

   





  
Добавете забележителност
VIP OFERTA Na more
затвори картата
зареждане