Храмът на любовта - Тадж Махал, Индия

    Ще ви разкажем една красива приказка за истинската любов и нейния тъжен край. През далечни години един млад принц на Индия се жени за красива принцеса. След заемане на отредения му престол получава името Шах Джахан, което в превод означава Господар на света, а неговата любима получава името Мумтаз Махал (Възвишена в двореца). В годините създали голямо и щастливо семейство, а голямата любов между тях  пламнала с най-великата си сила.  Принцесата била неотлъчно до съпруга си. Придружавала го дори на военните му походи. През далечната 1631 година, във време на военна кампания, Мумтаз Махал починала по време на раждане. Преди да напусне  завинаги земния си път тя имала една голяма молба към любящия си съпруг. Помолила го да построи за нея  най-голямата гробница и всяка година в деня на смъртта й да я посещава. Две години по-късно в знак на вечната любов към съпругата си, Шах Джахан започнал строежа на величествен храм, наречен Тадж Махал. Мястото било специално избрано, на брега на реката , а към него имало изглед от дворците.  В продължение на 21 години, 20 хиляди човека работели усърдно, за да построят величествената гробница. Средства за строежа били тежко бреме за държавните финанси и довели до финансова криза в държавата. По време на строежа пламнала силна любов между голямата дъщеря на Мумтаз Махал и архитекта Иса, който строял мавзолея за майка й, а тя била негов помощник.  Тадж Махал е символ на истинската любов и нейната безсмъртност.