Колизей е най-великолепният амфитеатър, започнат е от Веспасиан в Древен Рим през 70-72 г. и довършен през от Тит през 80 г. Някои промени са извършени по времето на Домициан през 81-96 г. Колизеят е бил арена за гладиаторски борби, с възможност да побере петдесет хиляди зрители, както и за др. зрелища – имитации на битки по море, лов на животни, възстановки на битки с митологични сюжети, екзекуции. В Ранното Средновековие Колизят вече не се използва за представления. По-късно се използва за други нужди жилища, укрепление, място за религиозен орден, християнски храм и кариера. Днес е частично разрушен от извличане на блокове от камък и от земетресения, но остава да бъде един от символите на великата Римска империя и инженерните й постижения. Колизеят е една от най- посещаваните забележителности на Рим и се свързва с Римокатолическата църква. Всяка година папата на Разпети петък води т.нар. факелно шествие, което започва в района на Колизея.
Колизеят се издига, в близост до двореца на Нерон, построен след опожаряването на древен Рим през 64 г. Към 8 век е дадено името „Колосео”, заради намиращия се в близост Неронов колос. Сградите около Колизеят от републиканския период са иззети и разрушени към края на 64 г., след като Нерон решава там да изгради своя резиденция с огромно количество вътрешни постройки и градини, с изкуствено езеро. Градът имал нужда от амфитеатър, защото единственият с каменна основа е изграден от Статилий Тавър в 29 преди новата ера и е бил доста малък. Император Калигула започва строежа на нов амфитеатър, но когато Клавдий става император спира строежа. Нерон отказва да „ползва” вече старото съоръжение на известния Статилий и предпочел свой собствен изграден амфитеатър. След смъртта на Нерон, император Веспасиан взема властта и връща част от земите на римските граждани и започва изграждането на Колизея там, където е било изкуственото езеро на Нерон. Строежът продължава десет години. Колизеят се използва 4.5 века. През 404 г. е проведен последния гладиаторски бой, а през 523 г. последните сцени на лов. Постепенно публиката променя вкуса си, но главната причина за замирането в Колизея на игрите е финансова криза в империята, както и нашествията в Италия от варварски племена.
Говори се, че световноизвестни стадиони и съоръжения за развлечения са повлияни от конструктивните решения на Колизея. На няколко части са разделени местата за сядане. Подиумът или първата част е за римските сенатори. Изцяло от мрамор, ложата е за императора. Над подиума е частта за римските аристократи, не участващи в сената. Следващото трето ниво е разделено на 3 под части. За най-богатите граждани – най-ниската част, за най-бедните – най-високата част. Най-горе дървената трета част е била за жените от най-долен клас. Арената, предназначена за гладиаторски игри, представления и ловни сцени, представлява елипса – 76 м на 44 м и е изградена от дърво, върху което има жълт пясък от хълма Монте Марио. Колизеят има много коридори, извеждащи навън, разположени зад местата, определени засядане. В случайна опасност амфитеатърът е можел да се евакуира за пет минути и запълнен наново за петнадесет минути.
Споделете Вашето мнение или съвет