Кулата в Пиза представлява стояща камбанария към катедралата в гр. Пиза, Италия, на известния Площад на Чудесата. Веднага след стартиране на строителството през 1173 г., започва да се накланя в посока север, поради слаба основа и грешно изпълнение на фундирането. През 2006 г. наклонът вече е близо 13°. Висока е 55.86 м.от терена до върха на най-ниската стена, а до най- високата страна е 56.70 м. Тежи 14 500 т. Близо 90 години строителството е било спряно. Когато строежът се подновява, кулата започва да се накланя от север на юг. Отклонението от основата е 5.6 м., а формата е банановидна. По всички познати закони на физиката до сега, кулата отдавна е трябвало да падне. При всеки опит наклонът да бъде променен и да бъде укрепена по някакъв начин се нанасят още по-големи щети. Едва през 2007 г. отклонението при върха е намалено успешно с 45 см. Това доближава положението от 1838 г., въз основа на проект, воден от учени по земна механика, чиято стойност е 20 милиона долара. Според проекта е отнето 70 т. почва от северната стена и поставяне на метални тросове и баласт. След реставрацията, посещаващите я туристи могат да видят разликите във варовиковите и мраморни надстроявания. Ако „падащата” в Пиза кула не е наклонена, а е строго вертикална, славата й ще се намали до тесен кръг от историци и архитекти. Благодарение на конструктивните си недостатъци е известна навсякъде по света.
Днес, гледайки кулата от земята или пък изкачвайки се на върха по 294 стъпала до последната й площадка, със замиране на сърцето, тъй като по всяко време кулата е на прага на срутване, оставайки само да си задаваме въпроса как и защо все още не е паднала.
Наклонената кула е била предназначена за камбанария към катедрала, чието изграждане е започнало 100 години по-рано, след победоносна битка на пизанците при Палермо срещу сарацините. В катедралата на Пиза са разположени няколко гроба на исторически личности – германския император – Хенри седми. Стилът на сградите са прочуват като римско-пизански. Влиянието на исляма се долавя и в черно-белия мрамор, изграждащ външните стени. Фасадата на партера е увенчано с аркади, на няколко нива са разположени декоративни аркади на горните части.
Кулата е декорирана с бели и сиви мраморни орнаменти. На входа има барелеф с фантастични животни, а на върха е поставен постамент с Мадоната с младенеца. През 1564 г. Галилео Галилей използва кулата за своите експерименти. От върха й той хвърля предмети и доказва, че скоростта на падането не е в пряка зависимост от теглото на тялото, което пада.
Споделете Вашето мнение или съвет