Стената на плача в Йерусалим

автор: М. И., 08.11.2012

Стената на плача е едно от най-посещаваните религиозни места в Йерусалим. Представлява подпорна стена за поддръжка на Храма, изграден в прослава на Бог и е един от най-значимите символи на еврейската култура. Ирод Велики изгражда големи подпорни стени край Храмовия хълм. След като римляните разрушават Втория храм през първи век след Христа, единствено Стената на плача остава непокътната. Край нея винаги могат да се видят вярващи, които се молят. Между пролуките се поставят листчета с пожелания. Вярващите са убедени, че съдържанието на листчетата достига до юдейския Бог. Някои от вярващите си удрят главата в изграждащите стената камъни.

От другата страна на подпорната стена е монументът Купола на Скалата, от където се твърди, че Мохамед се е възнесъл. През 2009 г Папа Бенедикт XVІ беше на посещение на Стената на плача. Чрез молитвите си той призова за прекратяване на конфликтите и също оставя листче в стената. Подпорната стена се руши и съществува опасност от срутването й. Изготвен е план за спасяването й, който представлява „лечение” на повърхностните, гладки камъни, за да се повиши устойчивостта на останалата единствена стена от Втори храм.

Мерките за спасяване на подпорната стена са взети след дългогодишно проучване, в което е установено намаляване качеството на зидарията. В момента правителството на Израел провежда още изследвания на религиозния паметник, посещаван ежедневно от много вярващи. Само за 2011г. десет милиона души са посетили стената в Йерусалим, които са оставили бележки с желанията си между камъните. А когато Стената се препълни с молитвени бележки, два пъти в годината работници ги вземат без да ги четат, поставят ги в чували и ги заравят в гробището на известния Елеонски хълм. Унищожаването на предмет, на който е изписано името на Бог е забранено според религията на юдеите. Някои от бележките до Стената на плача са изпращани по пощата само с надпис „До Бог в Йерусалим”. Посетителите, посещаващи Стената изпитват странно чувство: усещат, че с тях присъстват заедно с молещите се, туристите, сватбените двойки или тези, поставящи бележки с молбите си до Всевишния, но усещат и всички, които са посещавали стената векове наред.

В средните векове стената получава името Стената на плача, заради евреите идващи да оплакват разрухата на Храма. Но според друга легенда, в годината на унищожаването на Храма /Девети Ав/, на камъните блещукали капчици роса, наподобяващи, плач на Стената. От 1948 г. до 1967 г., докато Йерусалим е разделен, до стената не се допускат евреи. След войната в 1967 г. градът е обединен и символ на великото минало става Стената, място, където да се помолиш или да оставиш молба за благословия, но и е знак за любовта на еврейския народ към този Свещен град.

Очакваме Вашите статити, пътеписи ...