Традиции и обичаи при празнуването на Трифон Зарезан..
Трифон Зарезан е традиционен български празник, чиито корени произлизат от древността, когато земите ни са били обитавани от древни траки, а Богът на виното и лозята Дионис е бил на почит. Празника на виното е в чест на Трифон – християнски свещеник, който е бил екзекутиран през 250 г. Легендата гласи, че всички лозови масиви били нападнати от насекоми в деня на наказанието и земеделските производители призовават Трифон за защита.
Традицията повелява в този ден да се подрязват лозите и през есента да се получава голяма реколта. От там идва и името на светеца в България – Зарезан. В днешно време на празника празнуват лозари, градинари, фермери, както и собственици на кръчми, механи, ресторанти. Българските домакини на 14 февруари се събуждат при изгрев слънце. На тиган те приготвят пълнено пиле с ориз и наливат домашно вино в бъклица. В нова торбичка те слагат пилето, виното и домашно приготвен хляб, премятат торбичката през рамо и отиват на лозята. Тогава започва и празнуването.
След този празник пролетта идва и лозарите няма да могат да се съберат така с весела компания и да си починат. Това е и причината в българските села Трифон Зарезан да се празнува цели 3 дни, веселието е голямо. Мъжете се прекръстват на лозето, грабват косерите и всеки отрязва от три гравини по три пръчки. Прекръстват се и поливат с виното лозите. Това се нарича зарязване. Следва събиране на всички на едно място и избиране на царя на лозята. Тогава започва общо празненство и угощение.
С венец от лозови пръчки се окичва главата на царя, а раменете му са с друг венец. Царят е теглен в колесаря от лозарите, на фона на гайдарски звуци, тъпан, гъдулки, след което се отправят към града или селото. От там спират пред всяка къща, където домакинята изнася в бял котел вино, първо дава на царя да пие, след това черпи цялата свита. Другата част от виното се плисва върху царя и се казва благослословия. С нови дрехи се преоблича царят, когато стигне до дома си, но остава окичен с венците и сяда на дългата трапеза, за да посрещне хората от цяло село. За цар се избира по-заможен човек.
Другите два дни от празника са, за да се почитат за предпазване от вълци и се наричат трифунци. За да не се разтваря устата на вълка, жените не режат с ножици, не шият и не плетат. Приготвя се обреден хляб, раздава се на съседите, залъци от него се слага в кърмата на животните, за да може и те да са предпазени.
Споделете Вашето мнение или съвет