 виж на карта |
Голямата базилика- Плиска
автор: ROOMS.bg , на 4.2 km от Плиска. , GPS координати: N 43.3985269 E 27.1386069
Обекти за настаняванe
Близо до Националния историко-археологически резерват „Плиска” са руините на религиозно дворцовия комплекс Голямата базилика, известна още като Епископска базилика, състоящ се от катедрала, манастир и архиепископски дворец. Тя е сред най-големите и внушителни базилики в Югоизточна Европа, с дължина сто метра и ширина 30 метра. Религиозният комплекс, от втората половина на девети век до средата на единадесети, се превръща във важен християнски център, като в продължение на 250 години функционира като катедрален храм, епископска и княжеска църква, където е съсредоточен религиозно–духовния живот на древната столицата и страната ни през средновековието. Завършена е 875 г. и е обградена с четири метрова здрава каменна стена завършваща с масивни зъбери. Тя е нестандартна сграда, изградена върху кръстовиден мавзолей, играл важна роля за старите българи, открит е от Т.Тотев, предполага се, че е езически храм от непознат тип. Една от хипотезите е, че там е имало мартириум на първия български мъченик Св. Боян Енравота екзекутиран за измяна към съществуващите традиции през 832 година. Освен кръстовиден храм там е имало и кладенец-аязмо, мартириума е бил разрушен 865 г. от привърженици на езичеството.
Изграждането на базиликата на мястото му показва обвързаност между двата религиозни паметника. Според друга теория сградата първо е издигната като мавзолей на българските ханове, след покръстването на българите, те са опитали да я превърнат в катедрала, но конструкцията и не издържала и се срутила, според някои учени това е по-правдоподобната хипотеза. Направени са много изследвания на Голямата базилика, открити са останки от епископската резиденция, в северния двор е бил двореца, на запад от него е била разположена баня с хипокауст. Открита е триделна сграда на юг от базиликата, която е служила за училище, там освен богослужение се е изучавало и строителство, архитектура, право. Допуска се, че учениците на Кирил и Методи, сложили началото на книжовната славянска школа, са работили тук. Намерени са няколко акропола с гробове, тези на монашеското братство са на югозапад от базиликата, другите са светските, там са погребвали аристократите. Открито е местонахождението на манастирските помещения където централно място е отредено за кухнята и трапезарията, съществуват и десет еднакви килии в които са живели монасите, намират се в двуетажна сграда в източната част на двора , в средата е манастирския кладенец и баня с кръстокуполна конструкция, има стопански и помощни постройки. Катедралата е обградена от голям брой колони водещи към вътрешния храм, който е трикорабна базилика с олтар и две специални помещения.
Религиозния комплекс е построен извън крепостните стени на старопрестолния град, затова е защитен от своя здрава крепостна стена с дължина 470м., изградена от големи, дялани каменни блокове, върху някои от тях личат издълбани знаци характерни за старобългарите, с порти подсилени с отбранителни кули, открит е път с каменни плочи дълъг 1.5 км. свързващ двете крепости. При археологическите разкопки са открити фолиси на Василий І и синовете му , на Лъв VІ и брат му Александър, различни групи керамични съдове- керамика от пясъчна глина от 10 век , сиволъскава керамика, глазирана от 11 век, до тънкостенната добре изпечена. Предполага се, че комплекса е разрушен в средата на 11век по време на печенежките нашествия, много от останките са разграбени и така са унищожени ценни исторически и културни паметници. Днес от храма се виждат две стени -олтарната и една странична, а епископския дворец е реконструиран отчасти. Автентичен макет на Голямата базилика се съхранява в исторически я музей в град Плиска.
Мнения и полезни съвети (0)
Гласували (0) Оценка:
Споделете Вашето мнение или съвет