 виж на карта |
Голямобуковски манастир “Св. Животоприемен източник”(Света Петка)
автор: Стела Горова, на 4.5 km от Голямо Буково. , GPS координати: N 42.1822442 E 27.2251099
Обекти за настаняванe
На 4 км. източно от средецкото село Голямо Буково, се намира единственият действащ манастир на територията на Странджа планина - Голямобуковският манастир “Св. Животоприемен източник”, познат също като "Света Петка". Манастирът е един от най–старите в България. Според източници е изграден през XXII век върху останки на старо тракийско светилище. В близост до манастира все още се виждат руините на тракийска крепост. В една от теориите за местонахождението на известния в средновековието Парорийски Манастир и школата на исихастите се твърди, че той се е намирал именно тук. За това обаче няма никакви археологически доказателства и остава и до днес догадка. Това, което се знае със сигурност е, че по време на Османското владичество манастирската дейност тук замира и Голямобуковският манастир потъва в забрава и руини. И така до 1876 г. Легендата за възкръсването на светата обител разказва за жител на село Коджа Бук ( старото име на Голямо Буково), който сънувал Божията Майка. В съня тя му заръчала да намери мястото на древния манастир. Той обаче не обърнал внимание на думите и и не след дълго бил повален от тежка болест. Скоро след това Богородица отново се присънила на болния и отново заръчала да намери святото място и да се измие с водата от извора там. Селянина послушал заръката и оздравял, а историята за лековитото аязмо и стария манастир бързо се разчула. Възстановяването на манастирската обител започва през 1873 г. През 1903 г. един от тукашните монаси разменя стадо овце за 1000 дка плодородна земя от изселващите се по това време турци. Тази далновидност бързо дава резултат и манастирът забогатява, построяват се нови стопански сгради, голям каменен метох, който сега стои полуразрушен, няколко воденици. И така до идването на комунистическата власт и пълното безхаберие към религиозните паметници. Близо 50 години манастирът тъне в забрава, до 1990 г., когато йеромонах Евтимий се заема с възстановяването на светинята. Към днешна дата благодарение на него и много родолюбиви българи голяма част от манастирската обител е обновена, красивата градина радва окото на всеки посетител, а всеки вярващ може да отпие от лековитата вода на аязмото, за която се твърди че е богата на минерали и лекува редица болести. Ако пътят ви минава през този район, непременно отделете няколко часа за да разгледате манастира и да отпиете от вълшебното аязмо.
Мнения и полезни съвети (0)
Гласували (0) Оценка:
Споделете Вашето мнение или съвет