автор: П. Я. , на 3.5 km от Ямбол. , Адрес: Ямбол, ул. Бяло море 2, GPS координати: N 42.4833833 E 26.5079498
Местни интелектуалци започнали да събират материали, да правят задълбочени проучвания на историческите събития състояли се в този интригуващ край. Идея да се създаде исторически музей дава професор Петър Нойков, първата музейна сбирка е показана в трикласното мъжко училище в града през 1886г. Сформира се от любители на археологията през 1926г., археологическо дружество „Диамполис”, което работи да поляризира историческото и етнографско богатство на Ямбол и региона. Събраните от това дружество материали се пазят до 1936г. в ямболската педагогическа гимназия, впоследствие се преместват в читалището. С официално откриване на 2 юни 1953г. музея отваря врати за гостите си, като музей на революционното движение с уредник Венета Дачева. Експонатите първоначално са разпределени в три отдела – исторически, който включва историческото развитие на ямболския край от древността му до 1944г., вторият отдел-социалистическото строителство разказва за времето след 1944г. има и природонаучен отдел. Музейните сбирки непрестанно се обогатяват и нарастват, назначават се допълнителни специалисти и се стига до учредяването на днешния Исторически музей с обособени четири отдела „Археология”, включваща фондовете от „Праистория”, „Античност”, „Средновековие”и „Нумизматика”, към „Българските земи от 15-19 век „ се отнасят „Възраждане” и „Етнография”, „Нова и най-нова история” и отдел „Връзки с обществеността”. Към музея работи ателие, което извършва консервационни дейности и реставрации. Фондовете на музея включват над 90 000 експоната, въведена е компютърна обработка на образците, богатите колекции са обхванати във вътрешна компютърна мрежа, някои от експонатите са особено ценни.
В сектор „Праистория”се представя духовната култура и материалното състояние на древното население по поречието на река Тунджа от 7 хилядолетие преди Христа до ранната желязна епоха около 11 хилядолетие преди Христа, експонатите са от ранния неолит, халколита, бронзовата, желязната епоха, изложени са керамични съдове, култови предмети, оръдия на труда от камък, кост, рог, както и от по-късен период –метални, бронзови, от желязната и енеолитната епоха, с по-голяма стойност са рогов сърп, бюст на мъж с брада, изящни глинени фигурки, бронзов нож кинжал, редки каменни скиптри. „Античността” е представена с находки от тракийската, римската и късноантичната епоха, открояват се статуя на орел от мрамор, антропоморфна чаша с изображение на възрастна жена, оброчни плочки с изображението на Тракийския конник, уникални златни накити, масивна златна фибула. Фонда на „Средновековието” наброява над 2000 антични реликви донесени след разкопките на средновековния град край Ямбол, средновековния манастирски комплекс край село Воден, старинните некрополи при селата Каравелово, Доброселец-колекции коланни токи и апликации, средновековни накити, различни кръстове, тук се откроява кана със златен варак. Най-впечатляваща е нумизматичната колекция надхвърляща над 6500 безценни образци на бронзови, сребърни и златни монети от 4 век преди Христа до днес, запазени са и антични оловни търговски пломби. Етнографията е най-атрактивната част от музея, тя отразява духа на Възраждането, пред нас се разкриват в цялото си многообразие самобитните народни носии и оригинални тъкани характерни за ямболския край в 19 век, наред с тях присъстват и красиви украшения, разкошни накити, великолепни табакери, инструменти и предмети използвани в занаятчийството. „Новата история” датира от 1878г. до 1944г., съхранява богат снимков материал и документи от времето след освобождението, притежава най-многобройния фонд съставляващ музейната експозиция, наброява над 1000 веществени материали, сред тях са фотосите на стария Ямбол. Стигаме до „Най-новата история” обхващаща историята на региона след 9 септември до наши дни, показва икономическото, политическо и културно развитие на областта чрез ценни образци на културата и творчеството.
Организират се много изложби, издават се редица научни публикации и исторически данни, музея разполага със собствени издания на списание и вестник „Вести на Ямболския музей”. На музейното дело помагат и дарители, фонда продължава да нараства от реликвите които продължават да постъпват вследствие на непрекратените археологически разкопки в праисторическа селищна могила край село Драма и известната туристическа атракция - античния град Кабиле. Провеждат се много международни симпозиуми и национални конференции разпространяващи историята на града и региона.
Споделете Вашето мнение или съвет