Национален археологически институт и музей при БАН - София

автор: Л. Иванова, на 1.2 km от София. , Адрес: София, ул. Съборна 2

Обекти за настаняванe

София - на 1.2 km Костинброд - на 9.7 km Кладница - на 11.5 km Божурище - на 14.7 km Банкя - на 18.1 km Сливница - на 32.8 km

виж на карта

Виж точно местоположение

02 / 988 24 06

Исторически / Музеи

Посетете уебсайта

10-18 ч.без почивен

Виж всички забележителности

Националният археологически институт с музей при БАН е най-голямата научна институция за археологически изследвания в Югоизточна Европа. НАИМ-БАН е наследник на Народния музей, създаден през 1892 г. и на първия български научен институт – Археологическият институт, създаден през 1921 г. (обединени са през 1949 г.)

Помещава се в сградата на Буюкджамия, в която се е помещавал Народният музей от своето създаване. Първи директор на Народния музей е бил Вацлав Добруски, чех по произход. Той е ръководил и Старовековния отдел. Ръководител на нумизматичния отдел е бил италианецът Доменико Такела, а на етнографския – Борис Дякович.

Дейността на музея е регламентирана с няколко наредби и закони с разбирането за важността от изследването и събирането на археологически паметници и старини. През 1906 г. от музея се отделя етнографският отдел и се обособява в самостоятелен Народен етнографски музей. Така през 1909 г., съгласно Закона за народното просвещение, Народният музей е преименуван в Народен археологически музей като се подчертават неговите изследователски, образователни и утвърждаващи културното наследство на България функции. Музеят работи в тясно сътрудничество с основаното през 1901 г. Археологическо дружество, което през 1921 г. прераства в Археологически институт, а негов първи директор е Богдан Филов. В продължение на 10 години преди това (1910-1920), Богдан Филов е ръководител на Народния археологически музей.

Работата на музея е свързана с имената на редица бележити българи – Рафаил Попов, Петър Мутафчиев, Андрей Протич, Гавраил Кацаров, Иван Велков, Кръстьо Миятев и др.

Смисълът и ползата от археологическия музей са в това, да се вникне и да се утвърди националната идентичност на българите чрез опознаване на собствената им история и представянето й пред света. Сред най-важните му роли са възпитателната и образователната. За археологическия институт водеща е научно-изследователската работа и извършването на теренни археологически проучвания. Задачата за консервиране и реставриране на археологическите паметници е приоритетна за Националния институт за паметниците на културата.