 виж на карта |
Национален църковен историко-археологически музей - София
автор: Л. Иванова, на 745 метра от София. , Адрес: София, пл. "Св. Неделя" 19 , GPS координати: N 42.6961692 E 23.3219870
Обекти за настаняванe
02 / 988 13 43
Централният църковен историко-археологически музей се намира в сградата на Богословския факултет на СУ «Св. Климент Охридски», на пл. «Света Неделя» в столицата. Автор на проекта за тази красива сграда, издигната в стила на архитектурната традиция от епохата на Втората българска държава, е арх. Груенангер. Фасадата й е изрисувана от проф. Никола Ганушев с портрети на български просветители и духовници-възрожденци, по проекти на проф. Харалампи Тачев.
Събирането на ръкописи, старопечатни книги, икони, утвари и архивни материали започва след Освобождението, с разпореждане на Светия синод. През 1900 г. са публикувани първите 157 ръкописа, събрани в синодалната библиотека, а през 1922 г. синодалната сбирка получава официален статут на музей. Негов първи директор (до 1959 г.) е акад. проф. прот. Ив. Гошев, който усърдно се заема със събирането и обработването на музейните материали.
Към музея са обособени четири отдела: Иконографски, Ръкописи и старопечатни книги, Художествено-индустриален и Историко-архивен, с изключително богати и интересни сбирки.
В Иконографския отдел на музея са подредени икони от Средновековието, от Втората българска държава, от периода на османското владичество и от епохата на Възраждането. Гордост за музея е неговта най-стара икона - барелефната икона от Созопол - „Св. Георги и св. Димитър" на коне от X - XI в. Интересен факт, който се проследява в сбирките с икони, е, че през епохата на османското владичество, българските зографи започват да подписват иконите си. Това показва тяхното високо самочувствие и увереност. В иконографския отдел на музея са запазени иконите „Св. Троица Вехтозаветна" на Неделчо Зограф от Ловеч (1598 г.), „Преображение Господне" на Панайот Зограф (1715 г. ) и мн. др. Запазени са и неподписани икони на Захари Зограф – това са иконите „Св. Трифон" и „Христос Велик Архиерей" (в резбена рамка) - от Пловдив. Запазени са също така и два портрета от същата епоха - на епископ Софроний Врачански (от 1812 г.) и на Пловдивския митрополит Паисий (от 1872 г.). В отдела Ръкописи и старопечатни книги са съхранени повече от хиляда и петстотин образци. Ръкописите от X-XIV в. са на пергамент, а следващите на хартия. Много от ръкописите са украсени с уникални фигурални миниатюри, сред тях са: Слепченското Евангелие от XV в., трите писани и украсени от поп Иван Кратовски Евангелия от 1563, 1567 и 1579 г., както и ред други Евангелия от XVI и XVII в. Голям интерес предизвиква и сборникът-панегерик от 1435 г. на Дяк Андрей, който е бил ученик на св. Патриарх Евтимий Търновски.
Богата е колекцията и на Художествено-индустриалния отдел на музея. В нея са включени стари дрехи, плащаници, утвари, метални и седефени икони, мощехранителници, кръстове с емайл и филигран, кръстове с миниатюрна атонска дърворезба; диптиси и триптиси, някои от Евангелията с рядък обков и др.
Повече от 140 документа – ръкописи и писма се пазят в Историко-архивния отдел на музея. Сред тях са ръкописи на отец Неофит Бозвели, епископ Иларион Макариополски, екзарсите Антим I и Йосиф I, митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) и др.
Богата е колекцията и на Художествено-индустриалния отдел на музея. В нея са включени стари дрехи, плащаници, утвари, метални и седефени икони, мощехранителници, кръстове с емайл и филигран, кръстове с миниатюрна атонска дърворезба; диптиси и триптиси, някои от Евангелията с рядък обков и др.
Повече от 140 документа – ръкописи и писма се пазят в Историко-архивния отдел на музея. Сред тях са ръкописи на отец Неофит Бозвели, епископ Иларион Макариополски, екзарсите Антим I и Йосиф I, митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) и др.
Мнения и полезни съвети (0)
Гласували (0) Оценка:
Споделете Вашето мнение или съвет