виж на карта |
Национален историко-археологически резерват „Плиска”
Обекти за настаняванe
Древната Плиска е средище на раннославянската и старобългарската култура. За това свидетелствуват множество достигнали до нас археологически паметници. Национален историко-археологически резерват „Плиска” е разположен на 28 километра североизточно от областния град Шумен и е отдалечен на 3 километра от днешния град Плиска. Старопрестолния град Плиска е първата българска столица, обявена за такава от хан Аспарух при основаването на българската държава през 681 година до 893 г., когато столицата се премества в Преслав. Плиска впечатлява с богата и забележителна архитектура, съхранила историческото наследство на българите и се нарежда сред градовете с най-значима и богата история в Европа и света. Древната столицата е изградена сред поле, заобиколено от високи склонове, създаващи естествена преграда за враговете на града. Изградени са допълнително три отбранителни пояса, които правят града практически непревземаем. Първият представлява дълбок ров с висок насип, ограждащ външната част на крепостта. Втория е направен от големи каменни блокове, изграждащи висока крепостна стена с височина около 12 метра, главния вход на крепостта е разположен на източната стена. На самата каменна стена от всяка страна са разположени по две кули и порта. Третият пояс представлява тухлено укрепление, служещо за защита на вътрешността на самата крепост, наречена Цитадела. Резерватът е разположен върху площ от 23 кв. км. Една от най-забележителните каменни постройки, впечатляваща със своята изящност, е двореца на Хан Крум, заемащ площ от около 500 кв. м., той е и най-запазената сграда на територията на резервата. Изградени са тайни подземни тунели, през които аристокрацията и населението са имали възможност да предприемат действия за бягство по време на обсада. Дворецът разполагал с големи бани и водохранилище, имало е и друг, по-малък дворец с красива и богата украса. Времето на управлението на хан Омуртаг (814-831) се свързва със засилено изграждане и разрастване на града. Той извършва значителни промени, като придава цялостен завършен облик на крепостните стени. Изгражда нови постройки като езически храмове, работилници, отоплителна система, сгради със стопанско предназначение и великолепната Тронна зала - символът на властта, в която са се състояли всички важни събития в държавата. На почти километър и половина от източната порта на вътрешния град е разположен храм „Голямата базилика”. Храмът е най-големия в Югоизточна Европа, останал от времето на покръстването на българският народ. При настъпването но Османското владичество градът е преименуван на Абоба, възвръща старото си име Плиска през 1947г. Най-вероятно през 18 век градът е разрушен, а руините са разграбени и използвани за строежи. Запазените архитектурни експонати от древния град са превърнати в музей на открито. Находките, открити при археологическите проучвания на резервата, са изложени в музея на историческия комплекс, показани са старинни съдове, уникални накити, оръжия и други ценни находки. Те разкриват бита, материалната и духовната култура на българите живели във величествената някога столица Плиска, изпълняваща функциите си на главен военен, икономически, и културен център. В близост до музея е гробът на чешкия археолог Карел Шкорпил, откривателя на средновековния град. По традиция в Националния историко-археологически резерват „Плиска” се провежда Летен семинар, за ученици от средни училища в България, на които се дава възможност да извършват разкопки под надзора на археолози и да обогатят знанията си с лекции на известни български историци. Резервата е част от Стоте национални туристически обекта на България.
Споделете Вашето мнение или съвет