виж на карта |
Село Бръшлян
Обекти за настаняванe
Сред всички села в Странджа, Бръшлян е най-автентичното, ето защо е обявено за архитектурен резерват още през осемдесетте години на миналия век. Намира се на 64 км от Бургас и на 14 км от общинския център Малко Търново. Постоянните жители са само 40 човека, но въпреки това ще се учудите какъв живот кипи в това малко китно селце, особено през лятото. Благодарение на дългогодишния труд на бръшлянци, селото се превърна в задължителна част от маршрута на всяка туристическа група, посетила Странджа. Старото име на селото е Сърмашик, с това име е влязло и в историята. На сегашното място селото се намира от края XVII и началото на XVIII век. Първите жители на Сърмашик дошли от три колибарски селища – Селище, Юртет и Живак. Основен поминък било животновъдството. Къщите в село Бръшлян, които са типични представители на странджанската архитектура, придават неповторим уют и чар на селцето. Изключително изчистени от към украси и орнаменти, те са строени да издържат на времето и набезите на върлуващите векове наред разбойнически банди в целия странджански район. В Бръшлян се открояват два типа строителство - най-старият тип къщи са едноетажни и са строени около ХVІІ в., по – късно, през първата половина на ХІХ в., се появяват двуетажните къщи. Приземният им етаж се използвал за обор, а на втория етаж живеело семейството. Жителите на Сърмашик участват дейно в борбите за освобождение на България от турско робство. Дават жертви както при Гръцкото национално –освободително движение през 1821 година, така и в Преображенското въстание през 1903г. От тук е преминал дори Васил Левски, а къщата, в която е нощувал, можете да видите и днес. Селото влиза в историята със Сърмашишката афера - на 2 април 1903 г. Балювата къща приютява войводата Пано Ангелов и четника Никола Ривашола, но била обградена от турски аскери. Въстаниците били застреляни, а телата им били натоварени на волски коли, за да бъдат показвани за назидание в околните села. Трагичната съдба на двамата четници вдъхновява войвода Яни Попов да напише химна на Странджа -песента „Ясен месец веч изгрява”, изпята по – късно от народния певец Сава Попсавов, роден в село Бръшлян. При потушаването на Преображенското въстание през 1903 г. селото силно пострадва, като всички къщи са ограбени и полуразрушени, а населението е избягало. Един от символите на Бръшлян е църква „Св. Димитър”, построена в края на ХVІІ в. върху старо тракийско светилище, посветено на Дионис - Богът на плодородието и виното. Като типичен представител на местната възрожденска архитектура, църквата е обявена за паметник на културата през 1975 г., а няколко години по - късно и за архитектурен паметник от национално значение. Църквата е уникална и с друга своя особеност - в амвона и е вграден мраморен жертвеник на Бог Зевс-Дионис, с надпис на старогръцки език. Непосредствено до църквата се намира килийното училище, архитектурен и културен паметник, което е реставрирано в автентичния си вид и е отворено за посещения. В селото можете да видите още Музей на традиционния бит и култура, където под специално изграден навес и из целия двор са подредени експонати от бита на местното население - стари земеделски инструменти, много снимки, текстил, тръбен кошер и много други. Ще Ви обяснят какво е диканя, паламарка, пàлешник, а на място ще разберете как изглеждат и за какво са били използвани. Не пропускайте да разгледате и етнографската къща-музей, която се намира в 150 – годишната странджанска къща и е запазена в автентичен вид. Вътрешната уредба на помещенията ще ви върне в годините, когато ток и телевизия е нямало, а хората са споделяли и залъкът си и постелята си. Ще видите много стари фамилни снимки, автентични носии, типичното огнище, изградено от камък в стената, странджански хладилник и странджанска еко тоалетна.
Споделете Вашето мнение или съвет