виж на карта |
Село Ковачевица
Обекти за настаняванe
По стръмните склонове на Западните Родопи, на 1020 м надморска височина се намира един от историческите и архитектурни резервати на България - село Ковачевица. Селото се намира на 23 км от общинския град Гоце Делчев, по поречието на река Канина, позната също като Кървава река, в югозападния дял на Родопи – Дъбраш. Село Ковачевица е едно от най – посещаваните от туристи места в България, запазило автентичния си облик и неповторима възрожденска атмосфера през годините. Уникалната архитектура на ковачевските къщи и тесните калдаръмени улички привличат малки и големи, дошли тук да избягат от шумните градове, да се насладят на спокойствие и романтика сред неподправената красота на селото. Ковачевица е село с вековна история. Първите заселници идват тук през годините на помохамеданчванията. От 1623 до 1625 г., както и през 1656 г., българите, отказващи да приемат исляма, са подложени на нечовешко насилие и били принудени да напуснат домовете си и да търсят място, трудно достъпно за турците и същевременно благоприятно за развитие на скотовъдството и земеделието – основен поминък през онези времена на местното население. Спасение намират в непристъпните части на Родопите. Землището на село Ковачевица изобилства от извори на питейна вода, а обширните пасища и мекият климат благоприятстват заселването на бежанците в района. Още през първите години на заселването на селището, възникват уникалните жилищни постройки, подредени ансамблово, наричани “братски” заради родова основа на подреждане. Къщите са изградени сгъстено и тясното пространство помежду им било превърнато в стръмни тесни улички с оригинална каменна настилка. Архитектурният възрожденски стил на Ковачевица няма аналог в Българската архитектура. Името на селото според старо предание идва от известния майстор - ковач и дюлгерин Марко, след смъртта му неговата жена Гина поема изхранването на цялото семейство. Когато я посещавали близките и от околните селища те казвали: “Отиваме при Ковачевица”, или до жената на ковача. Така с времето махалата била наречена Ковачевица. През годините, за да се отбраняват от честите разбойнически нападения, около нея се групирали всички близки махали и така основали днешното село. През Възраждането Ковачевица била център на църковното и просветно дело в Неврокопско. От тогава е църквата “Свети Никола”, архитектурен паметник, построена от ковачевските дюлгери и с доброволния труд на месното население. На по – късен етап, през 1820 г. до самата църква се изгражда килийното училище. Децата са обучавани тук до 1854г. През 1900г. е построена и четириетажна камбанария с уникални разнокалибрени камбани, отляти на място от събраните от населението чанове, които майсторите претопили. През петдесетте години на миналия век Ковачевица пострадва силно от миграционните процеси в държавата. Младите хора се изселват в близките градове, където има работа и по-добри условия за живот. Изоставени били много от уникалните ковачевски къщи, които потъват в забрава и започват бавно да се рушат. За съхраняването на Ковачевица помага много българското кино – сред красивите къщи са заснети над 20 филма, което го прави най – сниманото село в България. Тук са създадени филми като “Мъжки времена”, “Мера според мера” и много други. Популярността на селото бързо нараства, особено след обявяването му през 1977 г за Исторически и архитектурен резерват. Полуразрушените къщи бързо биват продадени, новите стопани ги реставрират и така селото било спасено от участта на много други селища в България. В днешни дни Ковачевица е популярна туристическа дестинация, настаняване се предлага на всеки ъгъл, а в местните кръчми ще опитате неповторимите родопски специалитети, приготвени с много любов от екологично чисти продукти.
Споделете Вашето мнение или съвет