виж на карта |
Велики Преслав – Национален историко- археологически резерват
Обекти за настаняванe
Град Велики Преслав се намира на 30км. от първата българска столица Плиска, възникнал по време на управлението на княз Борис І, в периода 852г.- 889г., през 893г. е провъзгласен за столица от цар Симеон Велики и се превръща в център на книжовния и духовен живот на българите, разраства се и утвърждава като силен и значим град в Югоизточна Европа.
Националният историко-археологически резерват и музей „Велики Преслав” съхранява консервирани и реставрирани части от руините на Средновековната столица Преслав, открит е към него и музей с експонати от предметите открити при разкопките и археологическите проучвания. Археологическия резерват е разположен недалеч в южна посока от днешния град Преслав, обхваща около 500 хектара от земята на старата, красива и величествена столица, която в периода 893 когато е обявена за такава до 972г.е била средище на икономическото стопанското и духовно развитие на страната.
Музейния комплекс е отворен 1906г. на 29 октомври. Сградата на музея е изградена 1981г., в нея са събрани оригинални исторически паметници и ценни произведения на старобългарското и ранновизантийското изкуство, богатата колекция от експонати съдържа шедьоври обиколили музеите по целия свят, сред тях са Преславското златно съкровище от 170 изящни предмети от сребро, злато, бронз, характерната за този период рисувана бяла керамика, една от най-впечатляващите колекции от средновизантийски оловни печати, изящни накити и оръжие. Съхраняват се уникална керамична икона на Св. Тодор Стратилат и изключителен керамичен иконостас от Дворцовия манастир, колекцията от епиграфически безценни находки доказва високите постижения на Преславската книжовна школа и просветната дейност.
Огромната площ на археологическия комплекс е много трудно да се обходи за един ден, обхванат е от удобни алеи, състои се от външна и вътрешна укрепителни системи. Тръгваме от алея която отвежда до Северната порта на Вътрешния град, известна още като желязната врата, предполага се, че това е главния вход към крепостта. Тук се намира храма „Св.Св.Кирил и Методий”, заобиколен с прекрасна зеленина, свежо ухание на бор и прохлада, с изградено уютно кътче за отдих и бликаща бистра студена вода. До него е Археологическата база на БАН, минаваме покрай ъглова кръгла кула за да достигнем останките на две великолепни в миналото черкви и запазена част от крепостна стена на която личат надписи и рисунки, следва Преславския Дворец, по неговите руини все още текат археологически проучвания, южно от него е базиликата, тя е свързана с двореца посредством дълга 35 метра права улица и интересна баня принадлежели към Патриаршията. В масивната постройка на сградата на пещите е открита много ценна колекция на оловни печати и калъпи за тяхното отливане. Южната порта е реставрирана, от нея се открива прекрасен пейзаж към околността, през 1927г. е открит по време на проучвания от археолога Й.Господинов уникален храм с кръгла форма и великолепен облик удивяваш познавачите на древната култура, наричат е още Златна църква, до нея е погребан нейния откривател. Недалеч върху обширна равнинна местност е разположен комплекс от църкви и сгради, тук са били разположени феодални имения, манастири, стопански постройки. Триста метра на Запад е голямото Дворцово манастирско имение съхранило старобългарския език и писменост, известен с живописната си рисувана керамика.
Град Велики Преслав е сред Стоте национални туристически обекта но България.
Работно време:лятно: 9.00-18.00 ч.; зимно 9.00-17.00 без почивен ден
Споделете Вашето мнение или съвет