 виж на карта |
Археологически резерват Диоклецианопол
, на 373 метра от Хисаря. , GPS координати: N 42.50196 E 24.70413
Обекти за настаняванe
Археологическият резерват Диоклецианопол представлява цяла селищна система – най-добре запазената запазена крепостна стена от този тип в Югоизточна Европа с порти и наблюдателни кули, останки от казармени постройки, частни вили, обществени сгради, амфитеатър, римски терми, раннохристиянски базилики, семейна гробница, запазени улични настилки и водопроводна мрежа. Римският и ранновизантийският град Диоклецианопол е един от петте града в антична Тракия и е възникнал около Хисарските термални извори в средата на 2- ри в. от н.е. Проучвания за по-ранни поселения на това място доказват съществуванието на праисторическо селище от късния неолит 5-то хилядолетие пр. н. е. и тракийско селище от предримския период от 1-ви в. пр.н. е. Пострадал от нашествия през 5-ти век, той бележи отново разцвет през 6-ти в. по времето на Юстиниан 527-565 г. Укрепителната система на Диоклецианопол е изградена от крепостна стена с кули и порти, ров и вал от север, юг и изток, а от север дублираща външна крепостна стена – протейхизма. Несъмнено крепостната стена е найзначимия и експозиционен елемент от античните градежи. Античната улична мрежа е изградена по Хиподамовата система – с правоъгълни квартали и улици, ориентирани север-юг и изтокзапад. Обусловена от наличието на термални източници, водоснабдителната и канализационната мрежи са много добре развити. На територията на крепостта и прилежащите некрополи са разкрити множество култови, обществени, жилищни и стопански сгради. Открити са 9 базилики с различна големина и планова характеристика. Известни са множество казармени помещения, обикновенно долепени или в близост до крепостните стени. Термите са заемали особено място сред обществените сгради в града. Известни са две бани в границите на крепостта и още една на територията на извора „Момина баня“.
По време на ежегодно провеждания през месец април античен фестивал ДИОКЛЕЦИАНОПОЛИС – КРЪСТОПЪТ НА ВРЕМЕТО, античният град оживява. Посетителите стават свидетели на древни ритуали като Ауспиция и Лустрацио; пресъздават се гладиаторски битки в чест на императора; извършват се демонстрации на занаяти, провеждат се забавни антични игри и други.
РИМСКИ АМФИТЕАТЪР
Намира се в непосредствена близост до минералния извор „Момина сълза. Първоначално той е използван за провеждане на гладиаторски борби, но след приемане на християнството за официална религия в Римската империя през 313 г., неговата функция е променена в съоръжение за спортни състезания и борби с животни. Изцяло е запазена арената на амфитеатъра. Амфитеатърът на Диоклецианополис е построен в края на III в. Той е най-късният известен досега римски амфитеатър. Макетът на амфитеатъра на Диоклецианополис е експониран в Археологическия музей.
КРЕПОСТНА СТЕНА И КРЕПОСТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ
Богатият на минерални извори античен град Диоклецианополис е бил обграден със солидна крепостна стена. Дълга 2327 м. и обгражда площ от 300 дка. Запазена е на места в оригинал до 10,50 м. Изградена е в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан. Крепостната стена има форма на неправилен четириъгълник. Стените са изградени в ―опус микстум – смесена зидария от камък с тухлени пояси. В изграждането и преправките на стените са използвани и други антични техники. Изкачването по стените е ставало чрез 16 еднораменни и двураменни каменни стълби върху арки, образуващи високи ниши по вътрешното лице на зида. Тя е една от най- добре запазените крепостни стени от епохата на късната античност на Балканите и в Европа. По цялата и дължина са издигнати 44 бойни кули. Най-интересни от тях са югоизточната ъглова кула с ветрилообразна форма и североизточната ъглова кула, която е осмоъгълна на кръгла основа. През първата половина на V век от северната страна защитата на града е била подсилена с втора крепостна стена - протейхизма. Влизането в античния град е ставало през четири големи порти, ориентирани по посоките на света.
На 15 градуса
ИМПЕРАТОРСКА РЕЗИДЕНЦИЯ
Намира се в парк „Момина сълза“. От нея са разкрити 5 големи помещения с масивна сводова конструкция. Единствената римска сграда в Хисаря със запазени зидове до втори етаж. Датира се от началото на IV в.
РИМСКА ЖИЛИЩНА СГРАДА
Разположена е в близост до южната крепостна порта. Тя е типичен представител на римската гражданска архитектура от типа на италийските градски къщи. Построена е през втората половина на IV в. През средата на V в. е разрушена от хуните, след което отново е била изградена и разширена на север. Обхваща площ от 2637 кв.м.
РИМСКИ КАЗАРМИ
Разположени са от двете страни на южната крепостна порта по цялата дължина на южната крепостна стена и част от източната крепостна стена. Построени са през втората половина на IV век. В казармите е била настанена на постоянен гарнизон войска от около 600 души. Експонирани са казармените постройки западно от южната крепостна порта. През 1976 г. с Решение на Министерски съвет на обекта „Античен град в курорта Хисаря‖ е предоставен статут на археологически резерват и са определени териториален обхват и граници на охранителна зона. На територията на резервата са реставрирани и консервирани 7 единични недвижими културни ценности. Те са експонирани в паркова среда, което е най-подходящо за тяхното възприемане от туристите и социализация.
РАННОХРИСТИЯНСКИ БАЗИЛИКИ
В Хисаря са разкрити и проучени 9 раннохристиянски базилики. От тях само 3 са експонирани и достъпни за посещение. Базиликите в Хисаря отразяват цялостното развитие на раннохристиянската базиликална архитектура през периода IV – VI в. Базилика №1 се намира западно от южната крепостна порта. Тя е единствената известна досега в България двукорабна базилика. Абсидата й е тристранна. Датира се от средата на V в.
Базилика №3 се намира на 120 м южно от главната крепостна порта „Камилите“. Тя е трикорабна, с тристранна абсида отвън и полукръгла отвътре. Базиликата е построена през втората половина на IV в. В средата на V в. е разрушена от хуните и през VI в. тя е построена отново. В базиликата е открит надпис на старогръцки език, който показва, че през VI в. тя е била посветена на Св. Стефан. В нея са погребани Теодор и синът му – протектор Йоан. Надписът се намира в Археологическия музей в град Хисаря.
Базилика №8 е разположена срещу сградата на НЧ „Иван Вазов“. Базиликата е трикорабна, с полукръгла абсида, притвор и баптистерий (кръщелна). Датира се от V в.
Мнения и полезни съвети (0)
Гласували (0) Оценка:
Споделете Вашето мнение или съвет