 виж на карта |
Джамията "Седемте моми" - с. Подкова
автор: Д. Колева, на 10.2 km от Кирково. , Адрес: Кирково, с. Подкова, GPS координати: N 41.3997328 E 25.4024505
Обекти за настаняванe
Когато се спомене думата джамия, в съзнанието на повечето хора, неизповядващи исляма, изниква образа на голям храм, с минарета, които се виждат от километри разстояние, с високи стени, които сякаш достигат небето, с меки и красиви персийски килими, по които стъпването е истинско удоволствие, с други думи, един истински шедьовър на архитектурното изкуство. Но в България има един храм, които далеч не се доближава до тази пищност, но пък е необикновен. Малък е, но историята му е голяма. Не събира много поклонници, но тези които го посещават го обичат и са изстрадали болката му заедно.
Недалеч от град Кирково се намира китното селце Подкова и там е Дървената джамия. Малка дървена постройка, датираща от 1438 година. Смята се че това е една от най старите джамии на Балканите. Построена е изцяло от дървен материал, като в градежа и не е използван нито един метален пирон. Трупите на гредите са с внушителни размери и са съединени по между си с улеи, които влизат един в друг. На места са използвани дървени пирони.
Местните хора я наричат „Джамията на седемте моми“ и разказват легенда за силата на човешките възможности. В изчезналото отдавна село Рамоллар живеели седем девойки, влюбени в седем момъка- войници, които отишли на война. Когато момичетата получили скръбната вест, че техните любими загинали на фронта, решили да не се омъжват никога и да се отдадат на вярата си. Събрали зестрата си, продали я, а с парите купили дървени трупи с които да започнат градежа. За една нощ джамията била построена. А момите изчезнали. Никой повече не ги видял, нито чул нещо за тях.Изгубили се в мрака на нощта, но оставили след себе си храм и легенда, които просъществували през вековете. Това се случило на 6 май и от тогава, та до днес всяка година в двора на Дървената джамия се събират хора от различни краища, за да отдадат своята почит. Интересно е, че в района около селото има изсичане на дървета, които са от стари времена, а в скалите могат да се видят странни улеи, за които хората твърдят, че са следи оставени от влаченето на трупите.
Друга легенда разказва, че по време на Балканската война селото било опожарено и хората потърсили убежище в джамията. Но командирът на войската не пожалил храма и заповядал да запалят и него. В този миг, незнайно откъде се появили пуйки и започнали да гасят пожара. Заповедите на командира не спирали и войниците продължавали да палят, а пуйките не спирали да гасят. Накрая войниците разбрали, че не могат да изпълнят нарежданията и се отказали, хората се спасили, а командирът онемял.
Днес джамията е действаща и наскоро реставрирана. Обявена е за паметник на културата. До нея се достига лесно с автомобил.
Мнения и полезни съвети (0)
Гласували (0) Оценка:
Споделете Вашето мнение или съвет