Чешма „Изворът на белоногата“< Назад

    На източния изход на Харманлии по посока Свиленград има една чешма, мраморни стълби водят до нея, бистра вода тече от чучурите и, докоснеш ли камъка ще чуеш стенанията от умора на „дюлгерите“ , които са я изградили,  поседнеш ли ще чуеш в шума на листата, в песента на водата, една история за чудно красива българка, за силна любов и за зла прокоба.  „Изворът на белоногата“ – едва ли има българин, който да не е чувал за тази чешма, възпята в Славейковата поема.  Построена през в края на XVI в. от Сиавюш паша и до днес е запазен един от гравираните камъни , на който е годината на изграждане 1585 г. Около чешмата се носи прекрасна, но и тъжна легенда, от която Славейков е бил запленен и вдъхновен за едноименното си произведение. Някога в близкото село живяла чудно красива мома, но за един ден тя повяхнала и остаряла. Гергана с бяла кожа като снега, черни коси като нощта, влюбена в най- хубавият и смел момък в селото, щастлива и усмихната, добра и трудолюбива. Една ранна утрин отишла до извора да донесе вода, но съдбата я срещнала с турския везир, който иска да я вземе със себе си. Вярна на своя любим, Гергана отказва, но цената на свободата и е висока. Везирът нарежда на мястото на извора да изградят чешма, а сянката на Гергана да се зазида в нея. И тъй,  заповедта била изпълнена, а красивата мома започнала да вехне и скоро умряла. Покосен от скръб Никола изчезва. Никой не знае нищо за нега. Само понякога вечер от към чешмата се най- тъжната песен от медения кавал на Никола. А при ясна месечина се вижда седнала Гергана, свела глава да плаче. 

Ние използваме бисквитки или подобни инструменти на нашия уебсайт. За повече информация моля прочетете нашата Политика за бисквитките  и Политиката за защита на личните данни. Може да се съгласите с тях, като продължите да ползвате rooms.bg или чрез бутона Съгласявам се.